Майките си отиват ~ Евгений ЕВТУШЕНКО
Как си отиват майките от нас,
по какъв начин безшумно, как на пръсти си отиват,
а синовете решето си доспиват,
без да усетят този заплашителен час.
Не си отиват внезапно – с вестта,
че няма ги, отминали ненадейно.
Те си отиват последователно, постепенно,
по стълбата на късните лета.
И падаме пред белите коси,
и честваме рождените им дати,
само че гърмежът закъснели дитирамби
ни тях, ни нас не може да избави.
Все по-далечни стават, все по-малки.
Простираме ръка като крило,
а въздухът от нас до наште майки
лъщи като бариера от стъкло!
Да, късно е! Удари този час.
И гледаме през сълзи неотклонни
в сурови и безпомощни колони
по какъв начин си отиват майките от нас...
1960 година
Превод Владимир Башев
Снимки ~ coollib.com
